ЕЗДАЧКА

Речник на българския език

езда̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. езда̀чки, ж. Жена ездач.

Грешни изписвания (3)

  • ездачкъ
  • издачка
  • издачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ез-дач-ка
членувано ез-дач-ка-та
мн.ч. ез-дач-ки
членувано ез-дач-ки-те
звателна форма