ЕЗДАЧ

Речник на българския език

езда̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. езда̀чи, м.
1. Лице, което язди животно, обикновено кон.
2. Лице, което се занимава с конен спорт.
3. Лице, което управлява моторно средство, обикновено мотоциклет.

Грешни изписвания (1)

  • издач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ез-дач
непълен член ез-да-ча
пълен член ез-да-чът
мн.ч. ез-да-чи
членувано ез-да-чи-те
бройна форма ез-да-чи
звателна форма ез-да-чо