ЕДНОЦЕВЕН

Речник на българския език

едноцѐвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • едноцевин
  • еднуцевен
  • еднуцевин
  • идноцевен
  • идноцевин
  • иднуцевен
  • иднуцевин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-но-це-вен
непълен член ед-но-цев-ния
пълен член ед-но-цев-ни-ят
ж. р. ед-но-цев-на
членувано ед-но-цев-на-та
ср. р. ед-но-цев-но
членувано ед-но-цев-но-то
мн. ч. ед-но-цев-ни
членувано ед-но-цев-ни-те