ЕДНОСТАЕН

Речник на българския език

едноста̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • едностаин
  • еднустаен
  • еднустаин
  • идностаен
  • идностаин
  • иднустаен
  • иднустаин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-нос-та-ен
непълен член ед-нос-тай-ния
пълен член ед-нос-тай-ни-ят
ж. р. ед-нос-тай-на
членувано ед-нос-тай-на-та
ср. р. ед-нос-тай-но
членувано ед-нос-тай-но-то
мн. ч. ед-нос-тай-ни
членувано ед-нос-тай-ни-те