ЕДНОСРИЧЕН

Речник на българския език

едносрѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • едносричин
  • еднусричен
  • еднусричин
  • идносричен
  • идносричин
  • иднусричен
  • иднусричин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-нос-ри-чен
непълен член ед-нос-рич-ния
пълен член ед-нос-рич-ни-ят
ж. р. ед-нос-рич-на
членувано ед-нос-рич-на-та
ср. р. ед-нос-рич-но
членувано ед-нос-рич-но-то
мн. ч. ед-нос-рич-ни
членувано ед-нос-рич-ни-те