ЕДНОРЕДЕН

Речник на българския език

еднорѐден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • едноредин
  • еднуреден
  • еднуредин
  • иднореден
  • идноредин
  • иднуреден
  • иднуредин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-но-ре-ден
непълен член ед-но-ред-ния
пълен член ед-но-ред-ни-ят
ж. р. ед-но-ред-на
членувано ед-но-ред-на-та
ср. р. ед-но-ред-но
членувано ед-но-ред-но-то
мн. ч. ед-но-ред-ни
членувано ед-но-ред-ни-те