1.
еднозна̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
Грешни изписвания (7)
- еднозначин
- еднузначен
- еднузначин
- иднозначен
- иднозначин
- иднузначен
- иднузначин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ед-ноз-на-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ед-ноз-нач-ния | ||
| пълен член | ед-ноз-нач-ни-ят | ||
| ж. р. | ед-ноз-нач-на | ||
| членувано | ед-ноз-нач-на-та | ||
| ср. р. | ед-ноз-нач-но | ||
| членувано | ед-ноз-нач-но-то | ||
| мн. ч. | ед-ноз-нач-ни | ||
| членувано | ед-ноз-нач-ни-те | ||
2.
еднозна̀чен
—
некласифицирана дума
(тип 500)
Значение
еднозна̀чна, еднозна̀чно, мн. еднозна̀чни, прил.
1. Който има само едно значение. Еднозначна дума.
2. Който по точно определен начин следва друг или се извежда от него.
3. Който няма варианти. Проблемът има еднозначно решение.
4. Който е точно определен по съдържание и не допуска различни тълкувания. Еднозначен отговор.
нареч. еднозна̀чно.
същ. еднозна̀чност, еднозначността̀, ж.
1. Който има само едно значение. Еднозначна дума.
2. Който по точно определен начин следва друг или се извежда от него.
3. Който няма варианти. Проблемът има еднозначно решение.
4. Който е точно определен по съдържание и не допуска различни тълкувания. Еднозначен отговор.
нареч. еднозна̀чно.
същ. еднозна̀чност, еднозначността̀, ж.
Грешни изписвания (7)
- еднозначин
- еднузначен
- еднузначин
- иднозначен
- иднозначин
- иднузначен
- иднузначин