ЕДНОВЕРИЕ

Речник на българския език

едновѐрие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • еднуверие
  • идноверие
  • иднуверие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ед-но-ве-рие
членувано ед-но-ве-ри-е-то
мн.ч. ед-но-ве-рия
членувано ед-но-ве-ри-я-та