ЕГОИЗЪМ

Речник на българския език

егоѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Себелюбие, поставяне на личните интереси пред интересите на другите.
прил. егоистѝчен, егоистѝчна, егоистѝчно, мн. егоистѝчни. Егоистични цели.

Грешни изписвания (7)

  • егоизам
  • егуизам
  • егуизъм
  • игоизам
  • игоизъм
  • игуизам
  • игуизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. его-и-зъм
непълен член его-из-ма
пълен член его-из-мът
мн.ч. его-из-ми
членувано его-из-ми-те
бройна форма его-и-зъ-ма
звателна форма