ЕВТАНАЗИЯ

Речник на българския език

евтана̀зия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — безболезнена смърт, причинявана от лекар на безнадеждно болен по негово желание за спестяване на агонията или мъките.

Грешни изписвания (23)

  • евтаназеа
  • евтаназеъ
  • евтаназея
  • евтаназиа
  • евтаназиъ
  • евтъназеа
  • евтъназеъ
  • евтъназея
  • евтъназиа
  • евтъназиъ
  • евтъназия
  • ефтаназеа
  • ефтаназеъ
  • ефтаназея
  • ефтаназиа
  • ефтаназиъ
  • ефтаназия
  • ефтъназеа
  • ефтъназеъ
  • ефтъназея
  • ефтъназиа
  • ефтъназиъ
  • ефтъназия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ев-та-на-зия
членувано ев-та-на-зи-я-та
мн.ч. ев-та-на-зии
членувано ев-та-на-зи-и-те
звателна форма