ЕВАКУИРАНЕ

Речник на българския език

евакуѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • евакоиране
  • евакоиръне
  • евакуиръне
  • евъкоиране
  • евъкоиръне
  • евъкуиране
  • евъкуиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ева-ку-и-ра-не
членувано ева-ку-и-ра-не-то
мн.ч. ева-ку-и-ра-ния
членувано ева-ку-и-ра-ни-я-та