ЕБОНИТ

Речник на българския език

ебонѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Твърда гума, получавана при вулканизацията на каучук със сяра, която се използва като изолационен материал.
прил. ебонѝтов, ебонѝтова, ебонѝтово, мн. ебонѝтови.

Грешни изписвания (3)

  • ебунит
  • ибонит
  • ибунит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ебо-нит
непълен член ебо-ни-та
пълен член ебо-ни-тът
мн.ч. ебо-ни-ти
членувано ебо-ни-ти-те
бройна форма ебо-ни-та
звателна форма