Е

Речник на българския език

е некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

<p><strong>I.
</strong>междум.
1. За изразяване на възмущение, недоволство, раздразнение, досада. – Ее, прекаляваш! — Ее, то бива, бива, ама...
2. За израз на изненада. – Е! Чухте ли я какво каза!</p> <p><strong>II.
</strong>част.
1. За въпрос като реакция на събеседника при очакване на допълнителна информация. Както си вървеше пред мене, изведнъж се обърна и тръгна обратно. — Е, и?
2. За подсилване на въпросителна дума. Е, как можеш да се разправяш с такъв човек? Е, какво ще правим сега?
3. За усилване на потвърждение, съгласие, с което събеседникът неохотно се присъединява към казаното от говорещото лице. Много е скъпа тая рокля. — Е, скъпа е, но е хубава. Много си сгрешила, като си постъпила така. — Е, да, сгреших...
4. В началото на реплика на говорещото лице, с която се осъществява преход между две негови изказвания. — Е, чакам отговора Ви! — Е, нека да оставим тая тема и да се върнем на основния въпрос.</p>