ДОИЛО

Речник на българския език

1. доило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доило е производна форма на доя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доило е производна форма на доя (мин. деят. св. прич. ср. р.).