ДОДЕ

Речник на българския език

додѐ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

нареч. и съюз. Разг.
1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време; додето, докато, догдето, докогато. Да отидем на нивата, доде е рано.
2. Въвежда подчинено допълнително изречение — за означаване на краен предел (в пространството или в развитието на някакво действие); докъде. Мислех си доде ще стигна така.

Грешни изписвания (1)

  • дуде