ДОГРАМА

Речник на българския език

дограма̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Съвкупност от дървените части на постройка (прозорци, врати). Поставихме дограмата.

Грешни изписвания (7)

  • дограмъ
  • догръма
  • догръмъ
  • дуграма
  • дуграмъ
  • дугръма
  • дугръмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дог-ра-ма
членувано дог-ра-ма-та
мн.ч. дог-ра-ми
членувано дог-ра-ми-те
звателна форма