ДОГОРЕ

Речник на българския език

дого̀ре — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. До най-високата, най-горната точка на нещо. Пълня чашата догоре.

Грешни изписвания (3)

  • догори
  • дугоре
  • дугори

Връзки