ДОВОД

Речник на българския език

до̀вод съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. до̀води, (два) до̀вода, м. Мисъл или факт, които се привеждат като доказателство за нещо; аргумент. Твоите доводи са добре известни. Разумен довод.

Грешни изписвания (2)

  • довот
  • довут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-вод
непълен член до-во-да
пълен член до-во-дът
мн.ч. до-во-ди
членувано до-во-ди-те
бройна форма до-во-да
звателна форма