ДОВЕРЕН

Речник на българския език

1. довѐрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

довѐрена, довѐрено, мн. довѐрени, прил. На когото се доверяват. Доверен човек. Доверен приятел.
същ. довѐреност, довереността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • доверин
  • дуверен
  • дуверин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-ве-рен
непълен член до-ве-ре-ния
пълен член до-ве-ре-ни-ят
ж. р. до-ве-ре-на
членувано до-ве-ре-на-та
ср. р. до-ве-ре-но
членувано до-ве-ре-но-то
мн. ч. до-ве-ре-ни
членувано до-ве-ре-ни-те

2. доверен — мин. страд. прич. м. р.

доверен е производна форма на доверя (мин. страд. прич. м. р.).