ДОВЕДЕНИК

Речник на българския език

довѐденик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. довѐденици, м. Дете, обикн. момче, по отношение на втория си баща.

Грешни изписвания (7)

  • доведенек
  • довединек
  • довединик
  • дуведенек
  • дуведеник
  • дувединек
  • дувединик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ве-де-ник
непълен член до-ве-де-ни-ка
пълен член до-ве-де-ни-кът
мн.ч. до-ве-де-ни-ци
членувано до-ве-де-ни-ци-те
бройна форма до-ве-де-ни-ци
звателна форма до-ве-де-ни-ко