ДОБРУТРО

Речник на българския език

1. добрутро съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доб-рут-ро
членувано доб-рут-ро-то
мн.ч. доб-рут-ра
членувано доб-рут-ра-та

2. добрутро съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доб-рут-ро
членувано доб-рут-ро-то
мн.ч. доб-рут-ро-та
членувано доб-рут-ро-та-та