добронамѐрен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
добронамѐрена, добронамѐрено, мн. добронамѐрени, прил.
1. Който се характеризира с добри намерения към някого или към нещо. Добронамерен приятел.
2. Който е израз, проява на добри намерения към някого или към нещо. Добронамерен съвет.
същ. добронамѐреност, добронамереността̀, ж.
1. Който се характеризира с добри намерения към някого или към нещо. Добронамерен приятел.
2. Който е израз, проява на добри намерения към някого или към нещо. Добронамерен съвет.
същ. добронамѐреност, добронамереността̀, ж.
Грешни изписвания (15)
- добронамерин
- добронъмерен
- добронъмерин
- добрунамерен
- добрунамерин
- добрунъмерен
- добрунъмерин
- дубронамерен
- дубронамерин
- дубронъмерен
- дубронъмерин
- дубрунамерен
- дубрунамерин
- дубрунъмерен
- дубрунъмерин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | доб-ро-на-ме-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | доб-ро-на-ме-ре-ния | ||
| пълен член | доб-ро-на-ме-ре-ни-ят | ||
| ж. р. | доб-ро-на-ме-ре-на | ||
| членувано | доб-ро-на-ме-ре-на-та | ||
| ср. р. | доб-ро-на-ме-ре-но | ||
| членувано | доб-ро-на-ме-ре-но-то | ||
| мн. ч. | доб-ро-на-ме-ре-ни | ||
| членувано | доб-ро-на-ме-ре-ни-те | ||