ДОБИЧЕ

Речник на българския език

добѝче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. добѝчета, ср.
1. Едро домашно животно, което се използва за работа, за храна, за добиване на различни продукти. Добичето го гледаше спокойно.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глупав, безчувствен човек.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • добичи
  • дубиче
  • дубичи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-би-че
членувано до-би-че-то
мн.ч. до-би-че-та
членувано до-би-че-та-та