ДОБИТЪК

Речник на българския език

добѝтък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. добѝтъци, (два) добѝтъка, м.
1. Само ед. Домашни животни, които се използват за работа, за храна, за добиване на различни продукти — мляко, кожа и др. Отивам да храня добитъка.
2. Добиче.
3. Прен. Разг. Пренебр. Глупав, безчувствен човек.

Грешни изписвания (3)

  • добитак
  • дубитак
  • дубитък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-би-тък
непълен член до-би-тъ-ка
пълен член до-би-тъ-кът
мн.ч. до-би-тъ-ци
членувано до-би-тъ-ци-те
бройна форма до-би-тъ-ка
звателна форма