ДОБИВЕН

Речник на българския език

до̀бивен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • добевен
  • добевин
  • добивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-би-вен
непълен член до-бив-ния
пълен член до-бив-ни-ят
ж. р. до-бив-на
членувано до-бив-на-та
ср. р. до-бив-но
членувано до-бив-но-то
мн. ч. до-бив-ни
членувано до-бив-ни-те