ДИФЕРЕНЦИРАН

Речник на българския език

1. диференцѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Съобразен с известни особености, разграничен. Различен, нееднакъв.

Грешни изписвания (15)

  • деференциран
  • деференцирън
  • деферинциран
  • деферинцирън
  • дефиренциран
  • дефиренцирън
  • дефиринциран
  • дефиринцирън
  • диференцирън
  • диферинциран
  • диферинцирън
  • дифиренциран
  • дифиренцирън
  • дифиринциран
  • дифиринцирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-фе-рен-ци-ран
непълен член ди-фе-рен-ци-ра-ния
пълен член ди-фе-рен-ци-ра-ни-ят
ж. р. ди-фе-рен-ци-ра-на
членувано ди-фе-рен-ци-ра-на-та
ср. р. ди-фе-рен-ци-ра-но
членувано ди-фе-рен-ци-ра-но-то
мн. ч. ди-фе-рен-ци-ра-ни
членувано ди-фе-рен-ци-ра-ни-те

2. диференциран — мин. страд. прич. м. р.

диференциран е производна форма на диференцирам (мин. страд. прич. м. р.).