диференциа̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. диференциа̀ции, ж.
1. Разчленяване, разграничаване на цяло според някакви различия. Класова диференциация.
2. Спец. В езикознанието — стремеж на диалектите на един език да се обособят от останалите като самостоятелни езици.
1. Разчленяване, разграничаване на цяло според някакви различия. Класова диференциация.
2. Спец. В езикознанието — стремеж на диалектите на един език да се обособят от останалите като самостоятелни езици.
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ди-фе-рен-ци-а-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ди-фе-рен-ци-а-ци-я-та | |
| мн.ч. | ди-фе-рен-ци-а-ции | |
| членувано | ди-фе-рен-ци-а-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |