ДИСЦИПЛИНИРАНЕ

Речник на българския език

дисциплиниране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-цип-ли-ни-ра-не
членувано дис-цип-ли-ни-ра-не-то
мн.ч. дис-цип-ли-ни-ра-ния
членувано дис-цип-ли-ни-ра-ни-я-та