ДИСЦИПЛИНИРАН

Речник на българския език

1. дисциплинѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

дисциплинѝрана, дисциплинѝрано, мн. дисциплинѝрани, прил. Който спазва дисциплината; възпитан. Дисциплиниран ученик.
същ. дисциплинѝраност, дисциплинираността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • десцеплениран
  • десцепленирън
  • десцеплиниран
  • десцеплинирън
  • десциплениран
  • десципленирън
  • десциплиниран
  • десциплинирън
  • дисцеплениран
  • дисцепленирън
  • дисцеплиниран
  • дисцеплинирън
  • дисциплениран
  • дисципленирън
  • дисциплинирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дис-цип-ли-ни-ран
непълен член дис-цип-ли-ни-ра-ния
пълен член дис-цип-ли-ни-ра-ни-ят
ж. р. дис-цип-ли-ни-ра-на
членувано дис-цип-ли-ни-ра-на-та
ср. р. дис-цип-ли-ни-ра-но
членувано дис-цип-ли-ни-ра-но-то
мн. ч. дис-цип-ли-ни-ра-ни
членувано дис-цип-ли-ни-ра-ни-те

2. дисциплиниран — мин. страд. прич. м. р.

дисциплиниран е производна форма на дисциплинирам (мин. страд. прич. м. р.).