ДИСПЕРСИЯ

Речник на българския език

диспѐрсия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. диспѐрсии, ж.
1. Разсейване на светлинните лъчи при пречупването им поради различното преминаване през някакво вещество. Дисперсия на светлината.
2. Разпръсване на малки части от едно вещество в друга среда.
3. Течност, в която частиците на различните вещества са равномерно разпределени при смесването си.
прил. диспѐрсен, диспѐрсна, диспѐрсно, мн. диспѐрсни.
Дисперсна система. — Веществото и средата, в която то е разпръснато.

Грешни изписвания (11)

  • десперсеа
  • десперсеъ
  • десперсея
  • десперсиа
  • десперсиъ
  • десперсия
  • дисперсеа
  • дисперсеъ
  • дисперсея
  • дисперсиа
  • дисперсиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-пер-сия
членувано дис-пер-си-я-та
мн.ч. дис-пер-сии
членувано дис-пер-си-и-те
звателна форма