ДИСКРЕДИТАЦИЯ

Речник на българския език

дискредитация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дискредитациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-к-ре-ди-та-ция
членувано дис-к-ре-ди-та-ци-я-та
мн.ч. дис-к-ре-ди-та-ции
членувано дис-к-ре-ди-та-ци-и-те
звателна форма