ДИРЕКЦИЯ

Речник на българския език

дирѐкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дирѐкции, ж.
1. Висш административен орган, ръководен от директор, за управление на учреждение или сектор в обществения живот. Дирекция на полицията.
2. Сградата, в която се намира управлението на учреждение, учебно заведение и др. В дирекцията няма никого.
прил. дирекцио̀нен, дирекцио̀нна, дирекцио̀нно, мн. дирекцио̀нни.

Грешни изписвания (11)

  • дерекцеа
  • дерекцеъ
  • дерекцея
  • дерекциа
  • дерекциъ
  • дерекция
  • дирекцеа
  • дирекцеъ
  • дирекцея
  • дирекциа
  • дирекциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-рек-ция
членувано ди-рек-ци-я-та
мн.ч. ди-рек-ции
членувано ди-рек-ци-и-те
звателна форма