ДИРЕКТИВЕН

Речник на българския език

директивен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-рек-ти-вен
непълен член ди-рек-тив-ния
пълен член ди-рек-тив-ни-ят
ж. р. ди-рек-тив-на
членувано ди-рек-тив-на-та
ср. р. ди-рек-тив-но
членувано ди-рек-тив-но-то
мн. ч. ди-рек-тив-ни
членувано ди-рек-тив-ни-те