ДИПЛОМЕН

Речник на българския език

дѝпломен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дипломин
  • диплумен
  • диплумин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дип-ло-мен
непълен член дип-лом-ния
пълен член дип-лом-ни-ят
ж. р. дип-лом-на
членувано дип-лом-на-та
ср. р. дип-лом-но
членувано дип-лом-но-то
мн. ч. дип-лом-ни
членувано дип-лом-ни-те