ДИПЛОМАТИЧЕН

Речник на българския език

дипломатѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

дипломатѝчна, дипломатѝчно, мн. дипломатѝчни, прил. Който се извършва умело, хитро, като от дипломат; изкусен, премислен. Дипломатичен отказ. Дипломатичен подход.
същ. дипломатѝчност, дипломатичността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • депломатичен
  • депломатичин
  • депломътичен
  • депломътичин
  • деплуматичен
  • деплуматичин
  • деплумътичен
  • деплумътичин
  • дипломатичин
  • дипломътичен
  • дипломътичин
  • диплуматичен
  • диплуматичин
  • диплумътичен
  • диплумътичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дип-ло-ма-ти-чен
непълен член дип-ло-ма-тич-ния
пълен член дип-ло-ма-тич-ни-ят
ж. р. дип-ло-ма-тич-на
членувано дип-ло-ма-тич-на-та
ср. р. дип-ло-ма-тич-но
членувано дип-ло-ма-тич-но-то
мн. ч. дип-ло-ма-тич-ни
членувано дип-ло-ма-тич-ни-те