ДИОКСИН

Речник на българския език

диоксин съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ок-син
непълен член ди-ок-си-на
пълен член ди-ок-си-нът
мн.ч. ди-ок-си-ни
членувано ди-ок-си-ни-те
бройна форма ди-ок-си-на
звателна форма