династѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
династѝчна, династѝчно, мн. династѝчни, прил. Който се отнася до династия. Династично управление.
Грешни изписвания (7)
- денастичен
- денастичин
- денъстичен
- денъстичин
- династичин
- динъстичен
- динъстичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ди-нас-ти-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ди-нас-тич-ния | ||
| пълен член | ди-нас-тич-ни-ят | ||
| ж. р. | ди-нас-тич-на | ||
| членувано | ди-нас-тич-на-та | ||
| ср. р. | ди-нас-тич-но | ||
| членувано | ди-нас-тич-но-то | ||
| мн. ч. | ди-нас-тич-ни | ||
| членувано | ди-нас-тич-ни-те | ||