ДИНАМО

Речник на българския език

дина̀мо съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. дина̀ма, ср. Устройство, което преобразува механичната енергия на въртенето в електрическа; генератор на постоянен ток.

Грешни изписвания (3)

  • денамо
  • денаму
  • динаму

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-на-мо
членувано ди-на-мо-то
мн.ч. ди-на-ма
членувано ди-на-ма-та