динамѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
динамѝчна, динамѝчно, мн. динамѝчни, прил.
1. Който се основава на законите на динамиката.
2. Който е изпълнен с движение и напрежение. Динамично време.
3. За човек — енергичен, действен, активен.
същ. динамѝчност, динамичността̀, ж.
• Динамичен стереотип. — Комплекс от рефлекси, които обуславят действията и реакциите на човешкия организъм.
• Динамично ударение. — Спец. В езикознанието — ударение, при което ударената сричка се изговаря с по-голямо напрежение и с по-голяма сила на издишвания въздух от неударените.
1. Който се основава на законите на динамиката.
2. Който е изпълнен с движение и напрежение. Динамично време.
3. За човек — енергичен, действен, активен.
същ. динамѝчност, динамичността̀, ж.
• Динамичен стереотип. — Комплекс от рефлекси, които обуславят действията и реакциите на човешкия организъм.
• Динамично ударение. — Спец. В езикознанието — ударение, при което ударената сричка се изговаря с по-голямо напрежение и с по-голяма сила на издишвания въздух от неударените.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- денамичен
- денамичин
- денъмичен
- денъмичин
- динамичин
- динъмичен
- динъмичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ди-на-ми-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ди-на-мич-ния | ||
| пълен член | ди-на-мич-ни-ят | ||
| ж. р. | ди-на-мич-на | ||
| членувано | ди-на-мич-на-та | ||
| ср. р. | ди-на-мич-но | ||
| членувано | ди-на-мич-но-то | ||
| мн. ч. | ди-на-мич-ни | ||
| членувано | ди-на-мич-ни-те | ||