ДИКТОВКА

Речник на българския език

дикто̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дикто̀вки, ж.
1. Произнасяне на думи или текст с цел слушащият да ги запише.
2. Начин на обучение в правописни навици чрез писане при диктуване.
3. Писмена работа, в която е записан текст, четен от друг, обикновено от учител.
Под диктовка — (на някого). Под чуждо влияние, по чужда заповед.

Грешни изписвания (7)

  • дектовка
  • дектовкъ
  • дектофка
  • дектофкъ
  • диктовкъ
  • диктофка
  • диктофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дик-тов-ка
членувано дик-тов-ка-та
мн.ч. дик-тов-ки
членувано дик-тов-ки-те
звателна форма