ДИЗЕНТЕРИЯ

Речник на българския език

дизентѐрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дизентѐрии, ж. Остра заразна болест, засягаща дебелото черво, която е съпроводена със силни болки в корема и примесени с кръв изпражнения.
прил. дизентѐриен, дизентѐрийна, дизентѐрийно, мн. дизентѐрийни. Дизентерийна епидемия.

Грешни изписвания (23)

  • дезентереа
  • дезентереъ
  • дезентерея
  • дезентериа
  • дезентериъ
  • дезентерия
  • дезинтереа
  • дезинтереъ
  • дезинтерея
  • дезинтериа
  • дезинтериъ
  • дезинтерия
  • дизентереа
  • дизентереъ
  • дизентерея
  • дизентериа
  • дизентериъ
  • дизинтереа
  • дизинтереъ
  • дизинтерея
  • дизинтериа
  • дизинтериъ
  • дизинтерия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-зен-те-рия
членувано ди-зен-те-ри-я-та
мн.ч. ди-зен-те-рии
членувано ди-зен-те-ри-и-те
звателна форма