ДИВОТИЯ

Речник на българския език

дивотѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дивотѝи, ж.
1. Състояние на първобитност, изостаналост, некултурност; простотия.
2. Разг. Глупава постъпка, щуротия.
3. Разг. Необмислени, глупави, празни приказки; безсмислици.

Грешни изписвания (7)

  • девотиъ
  • девотия
  • девутиъ
  • девутия
  • дивотиъ
  • дивутиъ
  • дивутия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-во-тия
членувано ди-во-ти-я-та
мн.ч. ди-во-тии
членувано ди-во-ти-и-те
звателна форма