ДИВЕЧОВЪДСТВО

Речник на българския език

дивечовъ̀дство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Отглеждане на дивеч при специално създадени условия или в контролирани естествени територии.

Грешни изписвания (15)

  • девечовъдство
  • девечовъдству
  • девечувъдство
  • девечувъдству
  • девичовъдство
  • девичовъдству
  • девичувъдство
  • девичувъдству
  • дивечовъдству
  • дивечувъдство
  • дивечувъдству
  • дивичовъдство
  • дивичовъдству
  • дивичувъдство
  • дивичувъдству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ве-чо-въд-с-тво
членувано ди-ве-чо-въд-с-тво-то
мн.ч. ди-ве-чо-въд-с-тва
членувано ди-ве-чо-въд-с-тва-та