ДИВЕЧОВЪДЕН

Речник на българския език

дивечовъден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-ве-чо-въ-ден
непълен член ди-ве-чо-въд-ния
пълен член ди-ве-чо-въд-ни-ят
ж. р. ди-ве-чо-въд-на
членувано ди-ве-чо-въд-на-та
ср. р. ди-ве-чо-въд-но
членувано ди-ве-чо-въд-но-то
мн. ч. ди-ве-чо-въд-ни
членувано ди-ве-чо-въд-ни-те