ДИАПАЗОН

Речник на българския език

диапазо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. В музиката — съвкупност от звуци с различна височина, достъпни за един глас или музикален инструмент.
2. Прен. Обем, размер; широта на знания, умения, възможности.

Грешни изписвания (7)

  • деапазон
  • деапъзон
  • деъпазон
  • деъпъзон
  • диапъзон
  • диъпазон
  • диъпъзон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-а-па-зон
непълен член ди-а-па-зо-на
пълен член ди-а-па-зо-нът
мн.ч. ди-а-па-зо-ни
членувано ди-а-па-зо-ни-те
бройна форма ди-а-па-зо-на
звателна форма