ДИАМАНТ

Речник на българския език

диама̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. диама̀нти, (два) диама̀нта, м.
1. Само ед. Прозрачен, често безцветен минерал със силен блясък и голяма твърдост, който е модификация на въглерода; елмаз.
2. Къс от този минерал, използван като скъпоценен камък обикновено след обработка; брилянт.
прил. диама̀нтен, диама̀нтена, диама̀нтено, мн. диама̀нтени. Диамантена огърлица.
прил. диама̀нтов, диама̀нтова, диама̀нтово, мн. диама̀нтови.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • деамант
  • деъмант
  • диъмант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-а-мант
непълен член ди-а-ман-та
пълен член ди-а-ман-тът
мн.ч. ди-а-ман-ти
членувано ди-а-ман-ти-те
бройна форма ди-а-ман-та
звателна форма