1.
диалѐктика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Спец. Философска наука за всеобщите закони на развитието на природата, обществото и мисленето, която разкрива взаимната обусловеност на промените в тях.
2. Закономерностите в движението и развитието на явленията в природата, обществото и мисленето.
3. Остар. Изкуството да се води спор.
1. Спец. Философска наука за всеобщите закони на развитието на природата, обществото и мисленето, която разкрива взаимната обусловеност на промените в тях.
2. Закономерностите в движението и развитието на явленията в природата, обществото и мисленето.
3. Остар. Изкуството да се води спор.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- деалектека
- деалектекъ
- деалектика
- деалектикъ
- деълектека
- деълектекъ
- деълектика
- деълектикъ
- диалектека
- диалектекъ
- диалектикъ
- диълектека
- диълектекъ
- диълектика
- диълектикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ди-а-лек-ти-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ди-а-лек-ти-ка-та | |
| мн.ч. | ди-а-лек-ти-ки | |
| членувано | ди-а-лек-ти-ки-те | |
| звателна форма | — | |
2. диалектика — ед. ч. непълен член
диалектика е производна форма на диалектик (ед. ч. непълен член).