ДЖЕНДЕМ

Речник на българския език

джендѐм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Остар. Ад, пъкъл.
2. Прен. Отдалечено или пустинно място.

Грешни изписвания (1)

  • джиндем

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. джен-дем
непълен член джен-де-ма
пълен член джен-де-мът
мн.ч. джен-де-ми
членувано джен-де-ми-те
бройна форма джен-де-ма
звателна форма