ДЕЦИБЕЛ

Речник на българския език

децибѐл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. децибѐли, (два) децибѐла, м. Спец. Във физиката — единица за измерване мощността на звука, равна на една десета част от бела.

Грешни изписвания (3)

  • децебел
  • дицебел
  • дицибел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ци-бел
непълен член де-ци-бе-ла
пълен член де-ци-бе-лът
мн.ч. де-ци-бе-ли
членувано де-ци-бе-ли-те
бройна форма де-ци-бе-ла
звателна форма