ДЕФЛАЦИЯ

Речник на българския език

дефла̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Банков термин: намаляване количеството на книжните пари и банкнотите, които не могат да бъдат обменени срещу злато, намиращи се в обръщение в период на инфлация.

Грешни изписвания (11)

  • дефлациъ
  • дефлацеа
  • дефлацеъ
  • дефлацея
  • дефлациа
  • дифлацеа
  • дифлацеъ
  • дифлацея
  • дифлациа
  • дифлациъ
  • дифлация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. деф-ла-ция
членувано деф-ла-ци-я-та
мн.ч. деф-ла-ции
членувано деф-ла-ци-и-те
звателна форма